Този път тя дойде от 10. клас, а поканата беше отправена към г-жа Недева. Дестинацията – едно от онези места, на които историята не просто се изучава, а се преживява – Летният дворец в Пекин – 颐和园 (Yíhéyuán). 
И така, за един ден ролите сякаш малко се размениха. Учениците избраха посоката и заедно със своя учител се отправиха на пътешествие отвъд класната стая и страниците на учебника.
Сред водите на езерото Кунмин, старите каменни мостове, императорските павилиони и богато изрисуваните галерии те се докоснаха до един Китай, който трудно може да бъде разказан само с думи.
Летният дворец започва историята си през 1750 г., по времето на император Циенлун, а днес е част от световното наследство на UNESCO. Тук архитектурата не е просто фон – тя е замислена в хармония с водата, хълмовете и градините и превръща целия комплекс в един от най-впечатляващите образци на китайското ландшафтно изкуство.
А една от най-красивите истории на това място всъщност е разказана… с четка. 
Прочутият Дълъг коридор (长廊) край езерото се простира на 728 метра и преминава през 273 секции. По неговите греди и тавани са изрисувани хиляди сцени – пейзажи, цветя, птици, герои и сюжети от китайската литература, история и фолклор. Разходката по него е като да разгръщаш огромна илюстрована книга, само че вместо да обръщаш страниците, вървиш през тях.
А после идват моментите, които не се побират в нито един учебник – разходката с лодка, смехът, общите снимки, малките открития и усещането, че си попаднал на място, което до вчера си познавал само от разкази.
И може би точно това е най-хубавото в подобни пътувания.
Един ден учиш китайски думи в класната стая.
А после се оказваш на хиляди километри от дома и четеш Китай по стените, покривите, цветовете, водата и историите му.
От учебника – към света. От езика – към културата.
От знанието – към преживяването.